Едно от известните села в северната част на страната е Дойренци, което се намира на територията на община Ловеч. То принадлежи административно и към едноименната област и се характеризира на първо място с големината си. Също така е локализирано там, където северните склонове на Стара планина се пресичат с Дунавската равнина. Става дума за онзи район на равнината, където има богатство на хлебородство. Там водите на река Осъм плавно се преливат в по-голямата река Дунав, а спрямо най-ниските и най-високите температурни стойности, разликата е цели 20 градуса. Това е белег за климат с умереноконтинентален характер, а иначе средната стойност на температурата е малко повече от единадесет градуса. Пролетта е сезонът, през който падат най-много валежи – повече от 220 литра на квадратен метър. Що се отнася до общото количество дъжд, то е 650 литра на кв. м. Само петнадесет км делят селото от областния град Ловеч, а Йоглав е най-близкото до него населено място.
На 27-ми ноември 1926-та година, точно една година преди подписването на катастрофалния за страната ньойски договор, в Дойренци на гарата пристига първият влак. Днес тя се намира на осемстотин метра от селото, а иначе този железопътен участък свързва Троян и гара Левски. Наносните и черноземните почви са двата вида за региона, които са най-разпространени, а нанос означава комбинация от пясък и глина. Люляк, акация и дъб са сред най-често срещаните растения по горите, но освен тях се среща и габър. Пшеница, гроздето и царевицата пък са масово отглеждани от хората култури, но също така има наличия от захарно цвекло и разнообразни плодове и зеленчуци. Малки реки и язовири спомагат много за напояването на почвите, но основният двигател в тази насока са водите на река Осъм. В нея има преобладаващи рибни видове, ето защо любителите на риболова биха могли да прекарат там известно време в ловенето на шаран, сом, скобар и мряна. Благодарение на цялостната структура на района, селото е добре снабдено с пясък и баластра, а на границата между селото и съседното Деветаки има неизчерпаеми количества от материала варовик. И днес той е използван често в областта на строителството.
Към 1430-та година в Дойренци е имало едва седемнадесет на брой домакинства, а проучвания на терен от археолози установяват наличие на древно селище от дванадесети век. Тръстеник е едно от двете имена, с което селото става популярно през четиринадесетото столетие, а по отношение етимологичния произход на сегашното име на селото, в основата му лежи турска дума. Тойран буквално означава „ветровито място“, а още през трети век на картата на римската империя има отбелязана станция с името Дорионес. Други авторитети са на мнение, че името е свързано с името на административен център от времето на тракийските племена. Според още една версия името идва от преселници от областта Дойран, където през Първата световна война живота си губи един от най-добрите български поети Димчо Дебелянов. През 1861-ва година в селото е построен първият храм, а осем години по-късно и първото училище. През 1906-та пък се появява читалище с името Просвета, а Съединение е името на земеделското дружество.
